10 места, където автомобилите са забранени

1901

Улиците в тези градове са толкова тесни, а разстоянията неголеми, така че използването на автомобили там е безсмислено и в повечето случаи – забранено. Но пък е позволено всичко останало: ходене пеша, каране на велосипед и използване на упорити магаренца като градски таксита. Подбрахме 11 места, където можете да се починете от безкрайните задръствания и шум на клаксони, да подишате чист въздух и да се разходите на спокойствие.

1. Венеция, Италия

Венеция може би е единственият град, в който лодките или гондолите не се считат за лукс. За венецианците това е съвсем обикновено транспортно средство. Историческият център на града, разположен върху 118 острова, свързващи се помежду си с канали и мостове, не разполага с големи булеварди и широки пътища – само криволичещи улички, които често завършват с кейове и тесни пътеки между къщите. Така че, основният транспорт във Венеция е водният: вместо кола – гондола, вместо градски автобус – симпатично вапорето, вместо такси – лодка. Съвсем наскоро в града се появяват велосипедни маршрути, но те все още не се радват на голяма популярност. Туристите предпочитат да разглеждат дворци, храмове, мостове и къщи, пътувайки по вода.

2. Сиена, Италия

В историческия център на Сиена движението на всички превозни средства, с изключение на мотопеди, е забранено още от 1966 година. Оттогава градът успешно задържа този закон, запазвайки неповторимото очарование на средновековната и готическа архитектура от XII-XIV век. Всяка разходка е добре да започне с разглеждане на „Пиаца дел Кампо”, разпростиращ се във формата на морска раковина в сърцето на Сиена. Тук се намират почти всички известни забележителности на Сиена: Палацо комунале, Капела ди пиаца, Фонтана на радостта, украсени с изваян мрамор парапети и дворецът Санседони. Буквално зад ъгъла се извисява катедралата „Дуомо”, украсена със скулптури на Микеланджело и Донатело, както и баптистерията „Сан Джовани”.

3. Фес ел Бали, Мароко

Почти 10 хиляди улички и алеи – това е стария Фес (медината), гигантска пешеходна зона, която заема голяма част от града. Има шега, че когато експертите на ЮНЕСКО се събрали да предложат древните квартали за списъка на Световното наследство, взели решение да преброят улиците. Но скоро забравили за тази идея – занятието се оказало твърде трудно.

Някои от улиците Фес ел Бали и неговата медина са толкова тесни, че тяхната широчина не надхвърля 60 сантиметра, автомобили тук са невъзможни – само магаренца, натоварени със стока. Зад масивната зъбчата порта Баб бу Джелуд са скрити около 150 хиляди занаятчии: грънчари, обущари, бижутери, кожари, килимари, тъкачи и дърводелци. Да се загубиш в безкрайния лабиринт от улички и търговски магазинчета е възможно само за няколко минути. И няма нито една карта, която може да помогне на туристите да се оправят в хитро преплитащите се старинни квартали.

4. Фрайбург, Германия

Старият център на Фрайбург е една от най-големите и най-старите в Германия пешеходни зони, където са напълно забранени автомобили. Прието е основното придвижване да е с велосипеди. При това в града е добре развита трамвайната и автобусна мрежа, така придвижването между забележителностите не е трудно. Между другото, именно с трамвай можете да стигнете до квартал „Вобан”, разположен в южната част на град Фрайбург. Построен на мястото на бивша френска военна база, този немски квартал се различава от другите по факта, че тук изобщо няма места за паркиране. 70% от жителите му нямат автомобили, а останалите оставят своите превозни средства в специални гаражи и се придвижват до домовете си пеша или с велосипеди.

5. Дубровник, Хърватия

В Стария град на Дубровник се ходи много пеша, тъй като всички превозни средства в пределите са забранени. Но нищо не пречи да се насладите на дългите пешеходни разходки в историческия център. Тук определено си заслужава да се изкачите на крепостната стена и да се порадвате на възхитителната панорама на безкрайните керемидени покриви, катедралата „Св. Влах” („Св. Влас”), да обиколите местата, където са снимали „Игра на тронове“ и да надникнете в Княжеския дворец. Друго задължително развлечение – разходка по главната търговска улица „Страдун” с много магазини и уютни кафенета.

6. Лагуардия (Страната на баските), Испания

Красивият провинциален град Лагуардия е основан през X-ти век, някога е бил важна стратегическа крепост. Построен по подобие на морските крепости той има безброй тунели с изход по склоновете на хълмовете – в случай, че трябва да се бяга от обсадения град. Модерната Лагуардия е осеяна с толкова тесни улички, че да кара по тях не може нито една кола. Местните жители и туристите се придвижват с велосипеди или ходят пеша – което, между другото, е доста романтично. Основен начин за прекарване на времето в градчето е разходка из калдъръмените улички, запазили атмосферата на Средновековието. Ако сте там, изкачете се на крепостната стена, откъдето се открива изглед към Кантабрийските планини и безкрайните лозя, а после можете да починете в един от многото барове или изби, за да направите дегустация на вина и тапас.

7. Остров Лама, Момбаса, Кения

В близост до Момбаса има място, където през 60-70-те години на 20-ти век са се стичали хипитата от цял свят – то отговаряло на философията за „свободата и любовта“. Това е остров Лама, до който цивилизацията просто не е достигнала. В единствения град на Лама няма нито коли, нито матату (обществено превозно средство), ако не се счита автомобила на шефа на полицията. Местните жители се придвижват така, както и преди десетилетия, на магарета. За тях, вместо сервиз, на острова е построена болница.

На Лама живеят основно рибари и котки. Има легенда, която гласи, че някога моряците са донесли тук огромен брой плъхове и за да се спасят местните от ордите гризачи, разпространяващи всякакви инфекции, от континенталната част на Лама са били донесени котараци, които бързо се размножили. Идват на острова обикновено тези, които искат да избягат от градския шум и да се отдадат на лежерен ритъм.

8. Линдос, остров Родос, Гърция

Уличките на 3000-годишния гръцки град Линдос на остров Родос са толкова тесни, че да се движи по тях няма да успее нито един автомобил в света. Те са предназначени само за бавни пешеходни разходки. Можете да се запознаете с града чрез стандартната програма: първо да се полутате в лабиринта от търговски улици, а след това да се изкачите на върха на скалата до основните градски забележителности – вторият по големина и значение акропол в Гърция. Пътят до него е много спокоен. Минава покрай каменни чешми, които все още се снабдяват с вода от стари водопроводи, бели квадратни къщи с небесносини вратички и капаци на прозорците, вътрешни дворове, украсени с цветни саксии и уютни таверни с очарователни аромати. На тези, които не им се ходи пеша до хълма, идват на помощ магаренца, които са с функция на такси.

9. Остров Ла Диг, Сейшели

Малкият Ла Диг е най-живописният остров от Сейшелският архипелаг, където местните жители предпочитат велосипеди пред всички други налични транспортни средства. Впрочем, това се дължи на факта, че на острова няма обичайно познатите ни пътища, а движението на автомобили е строго забранено. Голяма част от Ла Диг е покрита с диви джунгли и плантации с канела и е почти безлюдна. За пешеходен туризъм и колоездене тук има много удобни алеи. Можете да разгледате острова за няколко часа. Велосипеди могат да бъдат наети в хотелите и специални пунктове.

10. Остров Санторини, Гърция

Да се стигне до столицата на остров Санторини – Фира, който се намира на ръба на живописна скала, може по три начина. Първият е най-лесен: да седнете в кабинковия лифт и само след три минути да се окажете в центъра на града. Вторият – по-труден: трябва да преодолете около 600 бели стръмни стъпала. Третият начин е традиционен за Гърция – да яхнете упорито магаренце.

Като цяло в Санторини, по-специално в градовете Фира и Ия, Donkey Taxis е централен транспорт. Малки магаренца, украсени с разноцветни панделки могат да се видят навсякъде: по криволичещите улички на белоснежните градове и в туристическите картички, а дори и по покривите на къщите под формата на гипсова отливка.